Лечение на менингококова инфекция
Всички пациенти с менингококова инфекция или със съмнение за нея трябва незабавно и неотложно да бъдат хоспитализирани в специализирано отделение или диагностично звено. Прилага се комплексно лечение на менингококова инфекция, като се отчита тежестта на заболяването.
Антибактериална терапия за менингококова инфекция
При генерализирана менингококова инфекция, терапията с пеницилин с големи дози остава ефективна. Бензилпеницилин калиева сол се прилага интрамускулно със скорост 200 000-300 000 U/kg на ден. За деца на възраст 3-6 месеца дозата е 300 000-400 000 U/kg на ден. Дневната доза се прилага на равни части на всеки 4 часа без нощна почивка. За деца през първите 3 месеца от живота се препоръчва съкращаване на интервалите до 3 часа.
В тежки случаи на менингоенцефалит, и особено епендимит, е показано интравенозен бензилпеницилин. Ясен клиничен ефект се наблюдава в рамките на 10-12 часа след започване на лечение с пеницилин. Не се препоръчва намаляване на дозата на пеницилина, докато не се завърши пълният курс (5-8 дни). До този момент общото състояние се подобрява, телесната температура се нормализира и менингеалните симптоми отшумяват.
Въпреки че пеницилините са ефективни при лечение на менингококови инфекции, понастоящем трябва да се даде предпочитание на цефалоспориновия антибиотик цефтриаксон (Rocephin), който прониква добре в цереброспиналната течност и се бавно елиминира от организма. Това позволява приложението му да бъде ограничено до веднъж или два пъти дневно при максимална доза от 50-100 mg/kg на ден.
За да се проследи ефективността на антибиотичното лечение, се извършва лумбална пункция. Ако течната цитоза не надвишава 100 клетки/mm3 и е лимфоцитна, лечението се прекратява. Ако плеоцитозата остане неутрофилна, приложението на антибиотик трябва да продължи с предишната доза за още 2-3 дни.
Комбинирането на два антибиотика не се препоръчва, тъй като не подобрява ефективността на лечението. Комбинираната употреба на антибиотици трябва да се обмисля само в случай на бактериална инфекция (стафилокок, протеус и др.) или развитие на гнойни усложнения, като пневмония, остеомиелит и др.
При необходимост може да се предпише натриев сукцинат (хлорамфеникол) в доза от 50-100 mg/kg на ден. Дневната доза се прилага в 3-4 разделени дози. Лечението продължава 6-8 дни.
Симптоматично лечение на менингококова инфекция
Наред с етиотропната терапия на менингококовата инфекция се прилага и набор от патогенетични мерки за борба с токсикозата и нормализиране на метаболитните процеси. За тази цел на пациентите се осигурява оптимално количество течности чрез пиене и интравенозни вливания на 1,5% разтвор на реамберин, реополиглицин, 5-10% разтвор на глюкоза, плазма, албумин и други вещества. Течностите се прилагат интравенозно със скорост 50-100-200 мг/кг на ден, в зависимост от възрастта, тежестта на състоянието, водно-електролитния баланс и бъбречната функция. Показан е и донорен имуноглобулин, както и пробиотици (Аципол и др.).
В много тежки случаи на менингокоцемия, свързана със синдром на остра надбъбречна недостатъчност, лечението трябва да започне с интравенозно приложение на течности (напр. хемодез, реополиглюцин, 10% разтвор на глюкоза) до поява на пулс, последвано от хидрокортизон (20-50 mg). Дневната доза глюкокортикоиди може да се увеличи до 5-10 mg/kg преднизолон или 20-30 mg/kg хидрокортизон. След като се появи пулс, приложението на течности трябва да се премине към интравенозно капково приложение.